|
За нас
Център “Арета” е основан на 10 февруари 1995 г.
от Валентина Антонова с идеята да се формира средище за културно-информационен
обмен, насочен към осмислянето и интегрирането на новата парадигма, към
усвояването на всички съществуващи вече и нови инструменти, с които човек
може да се опознае, промени и реализира себе си и света, в който живее.
Появата на първите симптоми на променящия се мироглед се изрази с самобитните
творци, които започнаха да рисуват с нетрадиционни методи и водени от
интуицията. Затова центърът откри галерия за нетрадиционно, което по-късно
се преименува на фрактално изкуство. Представени бяха повече от 80 академични
и неакадемични художника, които се опитваха да излязат отвъд границите
на обичайните разбирания за изкуство и да проявят по-висшата си същност
чрез силни и ярки послания на разгръщата се потенциална разумност на човешката
ни природа.
На фона на тези творби, изразяващи новото мислене на подсъзнателно ниво,
се организираха курсове, семинари и лекции, които целяха да оключат скрития
потенциал на човека, да ограмотят итересуващите се в сферата на себепознанието
и натрупания човешки опит в изследването на човешките и космическите дълбини,
да се развие квантовото мислене и възприемане на света. Ако следваме логиката
на Успенски за появата на Теrcium organum /орган за възприемане на третото
измерение/, сега човекъ е в етап на развитие на “вътрешен орган” за навлизането
в четвърно, пето и т.н. измерения. Или иначе казано ние работим, за да
предадем онова научно познание от областта на физиката, космознанието,
психологията и др. на хората, с което сами да развият своята вътрешна
сензитивност и мъдрост, за да открият своето място, своята мисия и точната
формула за синхрон с природата, Земята и нашия космос, с който сме едно
единно цяло. За да можем да си отговорим на въпроси като: Защо сме българи, каква е мисията
на всеки човек, какво представлява живота като феномен, какви са тенденциите
за развитие на човека, мозъка и съзнанието, как да разберем какво можем
и как да го проявим и как да открием своя център.
Валентина Антонова за себе си : Целият ми сегашен
живот е едно припомняне на бъдещето. Всяка стъпка е отключване на забравено
познание, с което се изгражда следващото стъпало. Всяка стъпка е закъснялото
обяснение на предишни случайни събития, които са част от цялата холограма
на нашето съществуване. Миналото, настоящето и бъдещето са едно и също
нещо в нашето съзнание.
Бях на 7 години когато се научих да плувам и започнах да имам преживявания,
които по-късно осъзнах и разбрах, че съвременната наука определя като
гранични състояния на съзнанието. Занимавах се 17 години почти професионално
с плуване, станах майстор на спорта, после станах световен шампион по
водно спасяване, но по-важното е, че спортът ми позволи да изградя качества
и умения, които по друг начин нямаше да притежавам. Случано!
Преживях победи и поражения и се научих да се изправям след всеки неуспех.
Преживях невероятни вътрешни състояния, които могат да се нарекат паралелен
живот. Оключиха се древни познания, съответно нови въпроси и те събудиха
интереса към научното обяснение. Завърших френска гимназия, после испанска
филология в СУ, но интересът ми винаги е бил насочен към физиката и тя
стана мое хоби. Случайно!
Работих 15 години като преводач към министерски съвет и към министерство
на външните работи и това ми помогна да науча няколко езика, както формалния
и неформален език на общуване между хората. След това заръших психология
в СУ , като никога не съм преставала да следя развитието на науката за
изследване на космоса и човека и особенно квантовата физика, която все
повече и по-точно обяснява човека и съзнанието. Защото търся научно обяснение
на всяко гранично преживяване, на всяка новооткрита вътрешна територия,
на всеки нов поглед към големия космос.
И така всички стъпала са построени дотук и обясняват защо така се е подредило
моето минало и откъде идват знанията ми, а резултатите до момента обясняват
предишните преживявания и опитности, и подреждат холографската вселена
в мен. Всичко, което зная и мога, искам да предам на другите и да ги уверя,
че всеки един от тях знае и може, колкото най-гениалните и светли умове.
|